Роман · Томислав Данаилов
Codex Vitae
Тихият ген не изключва тялото.
Той изключва стремежа.
За мен
Между фактурите и въпросите
Казвам се Томислав Данаилов. Роден съм през 1986 г. в Ловеч. Още живея тук. Наоколо.
Ръководя фирма, която се занимава с търговия с гуми и не само. Татко я създаде в началото на деветдесетте. Семейна фирма. От онова семейство останахме само тя и аз.
Завърших информатика. Нямам литературно образование.
Днес работя в свят на доставчици, складове, цени и срокове. В него всеки въпрос има отговор. Най-късно до утре.
Може би затова започнах да пиша. В бизнеса неясното е проблем. В литературата е смисълът. А аз живея някъде по средата – между фактурите и въпросите, които нямат отговор.Повече за мен
За романа
Codex Vitae
Заплахата за човечеството в „Codex Vitae“ не идва отвън. Тя не е катастрофа в класическия смисъл. Тя е процес – бавен, вътрешен, почти незабележим.
Загуба на мотивация. Загуба на посока. Загуба на вътрешен стремеж към бъдещето. И докато се опитвах да я преведа обратно в научни категории, осъзнах, че това вече не е само невробиология или психиатрия. Това е описание на човешка устойчивост, изразена чрез нейното отсъствие… Може би затова романът ме вълнува. Не защото предлага научна алтернатива, а защото отказва да се преструва, че такава винаги съществува.
Когато затворих книгата, не останах с идея, която валидирам научно, нито с концепция, която да отхвърля или потвърдя. Останах с едно по-тихо усещане: че най-интересните системи, биологични и човешки, не се изчерпват с описание. И че понякога най-точният научен жест е да признаеш границата на модела, без да спираш да задаваш въпроси.
И може би точно там „Codex Vitae“ стои най-стабилно – не като теория, а като напрежение, което не се разпуска лесно.